• Andee

Първи Стъпки

Университета си е друго нещо. Чак тогава разбираш, че ако наистина обичаш да правиш това което правиш и го следващ дори тук (до висшето образование), то просто не ти се струва като задължение. Спомням си като малък, бях ядосан един ден, че уча английски от години, основно защото нямах реална употреба в ежедневния си живот за него, освен от уроците и спорих с майка ми. И в края на спора я попитах, защо изобщо ще ми трябва, въобще още не знам какво искам да правя. Тя ми каза, че никое знание не е излишно, след което аз я попитах -"Ами ти, Мамо, как пък избра работата си, как ей така го правиш с толкова кеф всеки ден." (защото съм я виждал как работи, с какво отношение, какви връзки има с хората във тази сфера). И тя ми отвърна - "Ако обичаш работата си, не работиш нито ден в живота си".

Помня го още от тогава този спомен, но просто напоследък изникна и се сетих за него. Спомних си го, защото точно така се почувствах след всяка лекция и всяко нещо което ми беше интересно, вдъхновяващо, нещо което ме влечеше още и още повече.

След последната статия, във Петък, взех уикенда като малко повече почивка, но не се отпуснах съвсем. Съботата и Неделята минаха по долу горе подобен начин - ставам, занимавам се с музика, закуска, научавах по нещо ново, обяд, музика и чак вечерта отивах на купон или излизах с приятели навън.

Дойде Понеделник и почнахме вече наистина лекциите. Първата ми лекция беше по "Миксиране и Обработване", в която имахме интродукция към програма за обработка на музика. Час и половина почивка след лекцията и следва лекция №2.

Която пък беше "Ефекти и Обработване". Звучи долу горе същото, нали ? Ами направо долу горе същото си беше, само че просто беше друга програма. В понеделник имахме само 2 лекции, но пък това не ни пречеше да останем в самите компютърни зали или както те обичаха да ги наричат там - "лаборатории".

Точно там, в тези "лаборатории" завърших и преправих няколко инструментала на песни през седмицата, които евентуално ще пусна. Вторник, имахме лекция по "Звуков Дизайн, Ефекти и Фолей". За тези които не знаят какво е Фолей (Foley), потърсете го в Гугъл, много готина работа е ! Имахме за лектор един италианец със акцент на Супер Марио, който ни водеше този модул и получихме от него задача да направим запис на някакъв обикновен звук и да го превърнем в нещо друго. Аз лично взех едно празно пластмасово шише от вода и го постисках за около 15 секунди и му направих няколко манипулации с ефекти и в крайна сметка се получи звуков ефект като от фойерверки или от скейтборд по паваж. Следващата лекция, която имах за деня беше по "Озвучаване и Светлини за живо изпълнение". Накратко, обиколихме сцената и всичките смесителни пултове и PA системи които имахме в най голямата си концертна зала, която се ползваше почти всяка вечер за купони и като клуб. Винаги съм знаел, че акустиките имат ОГРОМНО значение за мястото на едно събитие, но когато ми показаха, че тази огромна зала, която е на два етажа, беше като триъгълник, тъй като тавана й слизаше надолу към задната част само защото е смятано, че така се запазва перфектната акустика и има синхрон и вълните не се пресичат когато се удрят от стена в стена, тогава ми стана ясно, че ние наистина се учим да бъдем професионалисти и да не оставяме нищо на случайността. Тогава и за първи път се ухилих от кеф, защото ми хареса, как всичките тези детайли се преправят, само и само да може да се достигне онова перфектно ниво на живо изпълнение на онази сцена. И тогава се сетих за онзи спомен, от когато спорих с майка ми и когато тя ми каза че, ако обичаш работата си, въобще няма да я усещаш като такава. И веднага ми светна, че наистина е така. Обичах това което правех на момента, беше толкова изпълващо. Сякаш най накрая се чувствах къде трябва да съм, просто бях допълнен.

През седмицата разбрах, че ние наистина в действителност, освен музиканти и продуценти, сме и учени. За първи път го разбрах в лекцията по Акустики и Сигнали, която основно беше лекция по математика, отколкото за музика. Защото ние изчислявахме колко надалече и колко бързо може да отиде една вълна от 100 Херца при 20 градуса целзии във въздух. И после в вода, метал и т.н..

А следващата лекция, след тази по акустики, беше по Аудио Електроники, в която си правихме сами собствените кабели, както и малък синтезаторен модул. Всички учители ни казваха, че ако си най добрия само в една сфера, значи не можеш нищо в тая индустрия и точно затова ни обучават на всякакви умения. И честно казано, наистина мисля, че е нужно да знаеш как да се справяш с трудни ситуации, дори и да не са по твоята специалност, просто да имаш умението да си подготвен за повечето неща. При лекциите ни по озвучаване, няма да сме в перфектната зала, с най доброто оборудване, защото ни казаха, че няма такова нещо, като перфектни условия и лесно начинание. Просто трябва стъпка по стъпка да изпитаме целия спектър. От най трудното и гадното, до най доброто и най изпипаното. Първите стъпки - те са от значение, когато започваме отначало или наново.

61 преглеждания

©2019 by Andee.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now