• Andee

3 месеца в Англия (Feedback)

Днес е 13 Декември, а другата седмица се връщам в България за около месец и затова реших, че вече е време да поговоря за това как беше престоят ми за тези няколко месеца, как се чувствам в университета, общежитието, сред всички тези хора от поне 150 народности.

В началото, не чувствах нищо, честно казано, не бях нервен за това как ли ще говоря на английски, дали няма да объркам нещо с автобусите към университета (защото беше малко неясна ситуацията тогава на момента, но се оправих.), дали ще успея да се запозная с приятни хора, ще ми хареса ли средата, дали няма да са пълни келеши тия в общежитието ми...и още 500 неща, за които нищо не изпитвах.

Бях безразличен, като се замисля, сякаш беше нищо голямо. Както си бях вкъщи на другия ден се озовах на 2000-3000 км, но въобще не ми направи впечатление. Първата седмица беше монотонна и доста скучна, защото нямах какво толкова да правя, тъй като все още нямахме лекции, но веднага след като започнахме с уроците, стана доста забавно. Запознах се с много хора и беше много забавно за известно време, но когато мина първата част от семестъра и влезнахме в по късната част, всичко започна да става доста сложно и започнах да прекарвам по много нощи буден, работейки върху курсови работи или върху мои собствени неща. В крайна сметка, някои дни бях толкова изтощен, че каквато и работа да свършех, тя беше толкова некачествена и директно я започвах наново. Една от най - важните ми курсови работи беше така - работих 3 или 4 дена по нея и си взех няколко дена почивка, след което реших да продължа. Прослушах микса, който бях направил и директно го изтрих, просто нямаше смисъл да мъча нещо, което не беше наред и щеше да ми отнеме по малко време да го направя отново. Нещата, които правя никога не са били сложни, просто трябва да знаеш какво точно искаш да създадеш. Ако имаш това, тогава нищо не е крайно дълго или сложно.

България започна да ми липсва, долу горе след първия месец и нещо, някъде по същото време, в което седях сам по цял ден, за да върша каквото си поискам. Някои дни се чувах с роднини, с един или двама приятели, с родителите си и с приятелката ми по няколко пъти в седмицата, а друг път съм провеждал само 1 или 2 разговора с който и да е..

Стана Ноември - първият ми рожден ден сам. Не бях тъжен, нито нищо, пак бях като преди да замина - безразличен. Навън беше студ, а аз обикалях и си пиех по бира и говорих с хора насам натам за рожденият ден. Благодаря пак на хората, които се сетиха за мен тогава. Ноември ми беше като мъгла честно казано - ставах в 9, приготвях се, отивах на лекция в 10, отивах на следваща след още няколко часа и после стоях в някоя стая, студио или в общежитието, работейки над разни музики, хапвах, работих още, после гледах Ютуб и си лягах. Това ми беше ежедневието за много дълго време, все още до някъде е така. Стана мудно и еднакво, по едно време се усетих че го правя без никва мотивация, просто по рефлекс. Идеята за музика винаги е там, но не означава, че трябва да си мотивиран. Доколкото до университета, нищо особено за него, той се променяше и развиваше около мен. Хората ходиха на купони, ученици се представяха на всякакви изяви.


Декември дойде и вече сме изпълнени с Коледно настроение - коледни песни, украсени дръвчета, още повече студ, коледен базар.

Лекциите завършиха и вече имам по цели дни свободно време, особено след като съм си завършил курсовите работи и само обикалям из града, чудейки се какво да правя по цял ден.


За периода от Септември-Декември доста неща се случиха.

Бях на ново място в началото и се чувствах готино, когато намерих готини хора, с които да говоря в началото и за момент се почувствах добре, но това свърши сравнително бързо. Явно такъв ми е късмета, ама намерих точно това, което не ми се щеше, та бързо ги зарязах и си продължих сам.


Моментите, които много ми харесаха, бяха часовете, в които си направихме аналогов синтезатор, проекта, който беше за онази сцена, която озвучавахме, и също така озвучаване на живо, което правихме по - рано в семестъра.


Моментите, които не ми харесаха, бяха, че трябваше да прекарвам ужасно много време сам, което и сега правя, но пък аз не съм отишъл да правя приятелства, затова гледам да работя, колкото може повече, да свърша възможно повече!


Нещата, които научих от университетския живот и лекциите:

1 - Разчитай единствено и само на себе си, защото никой няма да свърши нищо за теб.

2 - Стреми се да бъдеш най - добрият човек, който можеш да бъдеш и се стреми да бъдеш най - добрият в това, в което се опитваш да успееш.


Неща, които не научих от лекциите:

Разбрах, че не съм много, много за студиото. Мога да сложа микрофони на различни инструменти, знам как се прави. Знам как да управлявам от ония огромни бюра дето виждате по филмите и клиповете дето имат 200 потенциометра. Знам как да навържа 500 различни patch кабела в над 30 ефекта и да ги прекарам към бюрото и т.н, ама...

1 - Ще умреш от студ, защото трябва винаги да има климатик, който да охлажда, няма как, иначе бюрото и ефектите ще се запалят, а не искаш да си човека, който е убил бюро за 100К паунда поне.

2 - Трябва се занимаваш много идиоти, които си мислят, че могат да правят музика. И не дай си боже нещо стане, теб обвиняват първи.

Така че първият семестър от първата ми година засега мина доста скучно. Ще почина малко, за месец, и после пак се завръщам да видим, какво има за мен вторият семестър.

Тези 3 месеца бяха изпълнени с тук - таме някакви емоции, ама нека не се лъжем, идваме, за да гоним мечтаната работа. Или идваш и се чупиш от учене или не си за тук. Всеки има върхове и долове в моменти от живота си. Предполагам това е един мой дол от лична перспектива, но ако говорим за работата си, мога да кажа, че за 3-те месеца, които прекарах тук, определено подобрих изкуството си.

Благодаря ви за отделеното време и се надявам да ви видя всички вкъщи след седмица!

30 преглеждания

©2019 by Andee.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now